logo

 

prof-stndarts

 
 
Български (България).

Марама в Грохотно

Няма никакъв грохот в Грохотно. То е едно малко планинско село в Родопите, близо до Девин, в което хората се раждат, живеят, умират и този човешки ред не е нарушаван от столетия. Като камъни в зида на божия градеж, като купчина дърва, които вселената си приготвя за да се топли през зимата. Хората идват, наместват се един към друг, един до друг, и после си отиват. Или стават част от нещо по-голямо, в което реалността не може без поезията, за да продължи да бъде реалност. Хоросанът, с който човеците се слепват един с друг, навсякъде се нарича любов. Само в Грохотно, когато младите се обичат, всички казват за тях – галят се. А пък кърпата, която е знак, че се галят, се нарича марама.